Групо Сторико Романо

Групо Сторико Романо от столицата на Италия Рим, една от най-големите и влиятелни групи в света на античните възстановки. Групо Сторико Романо е призната от Община Рим и Министерството на културата на Италия като официална организация за пресъздаване на античната римска история. В състава на групата влизат легионери, преторианци, гладиатори, група за антропология, весталки, стрелци-ауксилиари, сенатори и патрицианки.

LEGIO XI CLAVDIA (G.S.R.)
XI Клавдиев Легион е един от легендарните легиони на Рим. XI Клавдиев легион (Legio XI Claudia; Leg XI CPF) е легион на римската армия. Формиран е от Гай Юлий Цезар през 58 пр.Хр. за кампанията срещу хелветите и съществува до ранния 5 век. В гражданската война легионът взема страната на Цезар. След успешния край на гражданската война легионът е разпуснат в 45 г.пр.Хр. В 42 г.пр.Хр. легионът отново е събран от наследника на Цезар – Октавиан и преследва армията на убийците на Цезар, Касий и Брут. Легионът получава почетното име Claudia Pia Fidelis („съзнателен и верен“) при император Клавдий. През 101 г сл. Хр. легионът е изместен на фронта в Мизия, след като даките и сарматите навлизат в провинция Долна Мизия и император Траян решава да стабилизира Дунавския фронт. XI Клавдиев Легион през 102 г. сл. Хр. е разположен в досегашния лагер на V Македонски легион в Ескус, а от 106/ 107 г. сл. Хр.е преместен в Дуросторум (България) - неговия постоянен лагер. Голяма част от неговия състав се набира от млади мъже от Мизия и Тракия. Войниците на I Italica и XI Claudia обсаждат Византиум (Константинопол) в 193 г.сл. Хр. превземат Киликийските порти, воюват в Иссос. Двата легиона вземат участие в кампанията на Септимий Север срещу Партската империя, чиято кулминация е завземането на столицата Ктесифон(198).
Присъствието на XI Клавдиев Легион край Дунава е доказано до 5 век сл. Хр. Съвременния XI Клавдиев Легион има мото, което войниците често викат по време на шествия и маршове. Мотото изразява качествата, които трябва да притежава легионера: ценност, смелост, лоялност,
ВИС! .......... ВИРТУС!

IV COHORS PRAETORIA (G.S.R.)
Преторианците (лат. praetoriani) са личната гвардия на римските императори. Тази отбрана войска е образувана от съществуващите през републиканско време отряди лични телохранители при щаба на всеки военачалник. Впоследствие за поддържането на реда в Италия и най-вече в Рим по време на гражданските войни, император Август създава 9 кохорти преторианска гвардия (cohortes praetoriani), под командването на преториански префект, с обща численост 4 500 души. Впоследствие броят им е увеличен на 14 кохорти. При изпълнение на служебни дела и в двореца преторианците носят тоги. На парадите са с богато украсени шлемове и мускулни кираси от елинистически тип, кама, меч, червени туники и плащове. На обточените им с бронз щитове (овални или правоъгълни) са изобразявани мълниите на Юпитер и скорпиони. Към края на I век преторианците започват да се използват от императорите за водене на военни действия. През 80-те год. гвардейците водят ожесточени боеве с даките по долното течение на Дунав, а през 86 г. преторианският префект Корнелий Фускус загива в бой с варварите.

SCVOLA GLADIATORI ROMA (G.S.R.)
Гладиатори (лат. gladiatores) е наименование на роби, престъпници или военнопленници в Древния Рим, които се сражавали помежду си или с диви животни за забавление на публиката.
Гладиаторите се набирали измежду осъдените на смърт, намиращи по този начин шанс да удължат живота си, но имало и доброволци в лицето на бягащи роби или разорени граждани. Някои от тях, надарени с особени качества в боя или просто късметлии, оцелявали през дългите години на изпитания и доживявали да се оттеглят в пенсия.
Излизайки на арената гладиаторът се обръщал към трибуната с култовата реплика: Ave, Caesar, morituri te salutant.
Участието в гладиаторска битка било начин гладиаторът да спечели според представянето си уважението на цезаря и/или публиката и по този начин да запази достойнството си посредством демонстрираната смелост в борбата, изразяваща се в степента на презрението си към смъртта (виж Memento mori). Даже даден гладиатор да загуби битката, ако се е представил достойно в борбата, по правило преди противника да му отнеме живота, спечелилия двубоя се обръща към трибуната на цезаря. В случай, че оттам насочат палеца си надолу - този знак значи смърт, и обратното, ако палеца сочи нагоре - значи достойнството на победения е спасено и живота му е подарен. Често по време на империята, цезаря е предоставял това си право на избор на публиката, т.е. на суверена. Гладиатор, победил в 40 схватки бил освобождаван и от роб той ставал пълноправен гражданин. Гладиаторите се отличавали по специализацията си в боравенето с различни типове оръжия и по облеклото си. Най-често срещаните били траки, мирмильони, рециарии и секутори.

VESTALES (G.S.R.)
Весталки (на латински: virgines Vestales; sg. virgo Vestalis) се наричат жриците на богинята Веста. В храма на богинята имало шест весталки, чиито главни задължения се състояли в поддържането на свещенния огън. В Древен Рим те заемали почетно положение - техните показания в съда имали решаващо значение. Обида отправена към весталка се наказвала със смърт, а ако тя срещала престъпник, осъден на смърт, екзекуцията се отменяла. Подборът на кандидатките за весталка бил много строг: от патрицианските семейства по жребий се излъчвали 20 девойки на възраст от 6 до 10 години без физически недъзи. След това pontifex maximus избирал от тях 6, които постъпвали за десет години на обучение при старшите весталки. След посвещаването и принасянето в жертва на отрязаните си коси, момичетата били обличани в бели дрехи и към името им добавяли "Амата". После 10 години жриците изпълнявали служба в храма. Следващите 10 години те обучавали новите млади весталки, след което /след 30 години в храма/ могли най-накрая да се завърнат в родния си дом и да се омъжат. Най-голямото провинение на една весталка било загуба на целомъдрието - това се считало за осквернение на светостта на храма на Веста: виновната весталка била заравяна жива в земята. Друго провинение било загасването на свещения огън, което било тълкувано като лоша поличба за града - тогава провинилата се жрица била бичувана от понтифекса.
Групата се състои от шест весталки и е посветена на проучвания и изследвания, с цел да се повиши информираността за тази важна религиозни женифигура чрез изобразяването на основните ритуали и обичаи.

ANTROPOLOGIA SOCIALE (G.S.R.)
NINFE NEREIDI (G.S.R.)

Групата за антични танци "морски нимфи" реконструира римски танци и ритуали, вдъхновени от от исторически източници и оригинални стенописи и барелефи.
Безсмъртните нимфите на Средиземно море са представени като млади момичета с коси, украсени с перли, яздещи делфини и морски коне. Елегантни, еластични, понякога облечени в дълги ефирни роби, често импровизират танци и забавни игри.
Танцът в Римската култура е вдъхновен от гръцката, и е свързан с умилостивителни ритуали по време на война или големи фестивали посветени на боговете от Пантеона. Има комични,трагични и сатирични пантомимични танци. Характерна особеност на тези танци са подскоците, често придружени от музикални инструменти, като дайрета и цимбали, и воалите.